Разширено търсене

Храни и земеделие

Основни факти

Хранително-вкусовата промишленост в България с вековни традиции


~ 500 Пр.Хр.

Тракийците са били едно от трите основни племена, които са дали началото на сегашните българи. Те са открили нов метод за ферментация на млякото с лактобацили, изолирани от зелени растения.

 

14-19 век

По време на турското робство земеделието е основен начин за препитание на преобладаващото селско население в България.

 

1882

Franz Milde, заедно с предприемчиви шуменци, поставя началото на една от най-старите пивоварни в България – Шуменско пиво.

 

1893

Каменица – пивоварна, открита от трима швейцарски предприемачи през 1881г., печели златен медал на престижното изложение Exposition internationale de boissons fermentes hygiéniques в Брюксел.

 

1898

Ernest Solvay, известният основател на белгийския индустриален конгломерат Solvay, открива първата българска фабрика за захар в София.

 

1965

България е първата страна в бившия комунистически блок, в която се произвежда Coca-Cola.


70 – 80 -те

България е вторият по големина износител в света на бутилирано вино.

 

80 -те

България е на челните места по износ на домати в Европа, достигащ 220 хил.тона годишно.

 

90-те

През 1990г. България е най-големият износител на розово масло в света, което се използва за производство на парфюми.

 

1992

Coca-Cola официално стъпва в България.

 

1993

Разградският завод Царевични продукти стана собственост на белгийската група Amylum.


1994

Danone навлиза на българския пазар чрез придобиване на държавното предприятие Сердика. От тогава компанията е инвестирала повече от 50 млн. евро в страната.

 

1994

Най-големите световни компании за храни навлизат на българския пазар - Kraft Foods and Nestle S.A. От тогава и двете компании са инвестирали значителни средства в страната.

 

2002

Международната компания Carlsberg навлиза на българския пивоварен пазар чрез придобиването на пивоварната Шуменско пиво.

 

2008

Износът на прясно и кисело мляко, сирене, включително Фета сирене нараства с 30% в сравнение с предходната година. Българското мляко и млечни продукти са прочути по света с полезни за здравето на хората свойства.

 

2009

Световният фонд за дялови инвестиции Advent International придобива значителен дял от водещата българска бутилираща компания за минерална вода Девин.

 

2011

Unilever придобива българската компания за сладолед Дарко, която е втората по големина след Nestle.

 

2014

България е на първо място по производство на лавандула в света

 

Земеделски площи

  • Площта със селскостопанско предназначение през 2018 г. в България е 5 226 194 ха, което представлява около 47% от територията на страната.
  • Високото качество на земеделските земи в комбинация с благоприятните климатични условия в страната позволяват отглеждането на голямо разнообразие от култури

Структура на земеделските площи

Обработваема земя, използвана земеделска площ и площ със селскостопанско предназначение за периода 2014 – 2018 г.

 

 

Основни икономически показатели за отрасъл Селско стопанство за периода 2016 – 2018* г., млн. лева

 

 

Стойност на брутната продукция от отрасъл „Селско стопанство“

Стойността на брутната продукция от отрасъл Селско стопанство за 2018 г. по текущи цени на производител (по предварителни данни) възлиза на 8 155,0 млн. лева, като отбелязва леко повишение от 1,5% спрямо предходната година (Приложение 2). Тя се формира от стойността на:

  • Продукцията от растениевъдството – 5 642,0 млн. лева (с дял от 69,2%);
  • Продукцията от животновъдството – 1 818,6 млн. лева (с дял от 22,3%);
  • Селскостопанските услуги – 501,7 млн. лева (с дял от 6,2%);
  • Продукцията от неотделими второстепенни дейности – 192,7 млн. лева (с дял от 2,4%).

 

Повишението в стойността на брутната продукция от отрасъла е обусловено от повишение в растениевъдството. Ръст е налице и при селскостопанските услуги.

Брутната продукция от подотрасъл Растениевъдство се увеличава с 2,9% на годишна база (с 159,1 млн. лв.).

 

В подотрасъл Животновъдство се отчита понижение на брутната продукция с 1,9% (36,0 млн. лева) спрямо 2018 г. Налице е намаление в стойностно изражение при производството на мляко, което е структуроопределящо под направление. Положително развитие отбелязват подсектори Едър рогат добитък, Свине, Птици.

 

Общият размер на реализираните посредством продажби селскостопански стоки (продукти от растениевъдството и животновъдството) през 2018 г. възлиза на 6 624,2 млн. лева или 81,2% от брутната продукция от отрасъл Селското стопанство (Приложение 1). Продадената растениевъдна продукция през годината е на стойност 5 159,9 млн. лева (63,3% от брутната продукция), а продадената животновъдна продукция – на стойност 1 464,3 млн. лева (17,9 % от брутната продукция). Извън отрасъла е реализирана растениевъдна и животновъдна продукция за 6 235,6 млн. лева (в т.ч. износ), а в рамките на продажби между селскостопанските предприятия – за 364,2 млн. лева.

 

Структура на стойността на брутната продукция от отрасъл Селско стопанство за периода 2016 – 2018* г., %


 

 

Производствени резултати в растениевъдството

 

Агрометеорологичните условия през 2018 г. се отличават с повишена динамика, с редуващи се краткотрайни застудявания през зимния период и наднормени температури, липса на валежи със стопанско значение в началото на пролетта, паднали интензивни валежи, придружени с градушки и силен вятър през периода от май до началото на август и засушаване през периода август - октомври.

През 2018 г. са отчетени вреди върху земеделските култури от следните неблагоприятни климатични събития: измръзване, проливни дъждове, наводнение, градушки и суша (засушаване).

 

Зърнопроизводство

 

При всички основни зърнени култури през 2017 г. се отчитат по-високи средни добиви спрямо 2016 г., в резултат на което при повечето от тях е налице увеличение на производството. Само продукцията от ечемик и ориз намалява на годишна база, вследствие на по-малкото засети, а оттам и реколтирани площи.

 

Производство на зърнени култури от реколти `2017 и `2018


 

Маслодайни култури

Най–широко застъпените маслодайни култури, отглеждани в страната, са слънчоглед и зимна маслодайна рапица.

 

Производство на маслодайни култури от реколти `2017 и `2018

 

 

Медицински и ароматни култури


Площите, заети с основни медицински, ароматни и етерично-маслени култури (маслодайна роза, лавандула, маточина, кориандър, резене, бял трън (Силибум) и др.) през 2018 г. са в размер на 36 470 ха, което е с 27% по-малко в сравнение с предходната година. При реколтираните площи с тези култури годишният спад е с 34%, до 29 693 ха.

През 2018 г. се отчита съществено увеличение на площите с лавандула - с около 21% както при засадените, така и при реколтираните. В съчетание с леко повишение на средния добив, това води до ръст на производството на лавандулов цвят от 24,7% на годишна база, до 34 481 тона.

Продукцията от маслодайна роза също нараства в сравнение с 2017 г., макар и по-умерено – с 13,5%, до 14 483 тона. Реколтираните площи с маслодайна роза са с 2,1% над нивото от предходната година, а средният добив – с 11,2%.

През 2018 г. се отчита съществено увеличение на площите с лавандула - с около 21% както при засадените, така и при реколтираните. В съчетание с леко повишение на средния добив, това води до ръст на производството на лавандулов цвят от 24,7% на годишна база, до 34 481 тона.

Продукцията от маслодайна роза също нараства в сравнение с 2017 г., макар и по-умерено – с 13,5%, до 14 483 тона. Реколтираните площи с маслодайна роза са с 2,1% над нивото от предходната година, а средният добив – с 11,2%.

 

Производство на основни етерично-маслени култури от реколти `2017 и `2018

 

 

Плодове

 

През 2018 г. производството на плодове в земеделските стопанства възлиза на 228 501 тона, с 3,9% повече в сравнение с 2017 г. При повечето плодове се наблюдава годишно увеличение на продукцията в границите от 12% при ябълките до 80,4% при бадемите. По-съществено намалява само производството на кайсии и зарзали (с 39,7%) и праскови и нектарини (с 16,5%), а незначително – това на малини (с 0,3%).

Водещо място в производството на плодове заема Югоизточният район с 26,9% от общото производство за годината, следван от Южен централен район с 25,7%. В Югоизточния район е съсредоточено производството на праскови (57%) и череши (37,2%), а в Южния централен район са произведени най-много ябълки (42,6%), круши (36,9%), сливи и джанки (30,4%) и вишни (28,5%). В Северния централен район са произведени 85,1% от кайсиите за страната.

Най-голям относителен дял от общото производство на плодове през 2018 г. заемат сливите и джанките – 24,7%, следвани от черешите – 24,2%, ябълките – 22% и прасковите и нектарините – 12,6%.

Общо засадените площи с овощни и ягодоплодни култури през 2018 г. нарастват с близо 11% спрямо предходната година (до 68 255 ха), а реколтираните площи - със 7,8%. Най-голям е делът на реколтираните площи с череши (25,2%), следван от този на сливите и джанките (18,5%) и на орехите (15,5%). При почти всички овощни култури е налице увеличение на реколтираните площи спрямо 2017 г., достигащо до 35,4% при лешниците. Намаление се отчита само при праскови и нектарини и кайсии и зарзали – съответно с 9,6% и 12,0%. Нереколтираните площи, от които не е прибрана продукция през 2018 г., поради климатични и агротехнически причини, са в размер на 9 768 ха.

 

Производство на плодове, реколти `2017 и `2018 г.

 

 

Зеленчуци

 

През 2018 г. площите, използвани за производство на зеленчуци и сухи бобови култури в земеделските стопанства са 119 107 ха, което представлява ръст от 59,3% в сравнение с 2017 г. Откритите площи, заети със зеленчуци, нарастват с 60,2%, до 118 191 ха, докато оранжерийните намаляват с 5,2%, до 916 ха. Реколтираните площи на открито са в размер на 107 758 ха – с 50,8% над нивото от предходната година.

Общата продукция от зеленчуци - реколта `2018 възлиза на 906,2 хил. тона, в това число 775,3 хил. тона от открити площи и 130,9 хил. тона оранжерийно производство. Общото количество е с 9% повече в сравнение с предходната година, като продукцията от открити площи нараства с 6,4%, а тази от оранжерийни площи - с 28,1%.

През 2018 г. най-голямо е производството на картофи – 261,7 хил. тона (28,9% от общото производство на зеленчуци и сухи бобови култури), домати – 148,1 хил. тона (16,3%), дини – 95 хил. тона (10,5%), краставици – 67 хил.тона (7,4%), нахут – 58,3 хил. тона (6,4%) и пипер (сладък и лют) – 52 хил. тона (5,7%).

Реколтираните площи със зеленчуци през годината нарастват с 50,8% спрямо 2017 г., основно в резултат от ръст на площите със сухи бобови култури от над два пъти. По групи култури, съществено увеличение се регистрира и на реколтираните площи с грудкови и лукови зеленчуци – с 49,4%, зеленчуци от рода Brassica – с 15% и картофи – с 10,1%. От друга страна, при плодовите зеленчуци и пресните бобови култури е налице намаление на реколтираните площи, съответно със 7,3% и 32,1%.

С най-голям относителен дял от общо реколтираните площи със зеленчуци през 2018 г. са площите, заети с нахут (55,5%), следвани от тези с картофи (13,1%), дини (4%), домати (3,6%), лук кромид – зрял (3,4%), леща (3%) и др.

 

Основни площи, използвани за производство на зеленчуци – реколти `2017 и `2018

 

По видове зеленчукови култури, най-значителен ръст на годишна база се отчита при реколтираните площи с нахут, праз и спанак (от около два до два и половина пъти), следвани от тези с бамя, зрял кромид лук, краставици, карфиол и моркови – с между 32,5% и 88,8%. Същевременно, чувствително намаляват реколтираните площи с лук кромид зелен, салати и марули, салатно цвекло и тикви за семе – от 48,9% до 67,8%, а по-умерено - тези с дини, домати и пипер – в рамките на 10,4% - 12,8%. През 2018 г. при основните зеленчукови култури се наблюдават разнопосочни изменения на средния добив от хектар в сравнение с 2017 г. Увеличение на средния добив се отчита при лука (кромид - зрял), картофите, пипера и тиквите - в границите от 0,7% до 37%, а намаление - при дините, главестото зеле, пъпешите, доматите, морковите, ягодите и нахута - с между 1,9% и 32,1%. Извън основните зеленчукови култури, значително повишение на средния добив от хектар се наблюдава при лук кромид-зелен, градински фасул-зелен, салатно цвекло и копър, а намаление – при арпаджик, градински зелен грах и спанак. По-високият среден добив при някои от основните зеленчукови култури е резултат от използването на сертифицирани семена от земеделските стопани и спазване на технологиите за отглеждане на зеленчуците с акцент върху прилагането на техники, щадящи околната среда.

 

Месна промишленост

 

Общо добитото месо в страната през 2018 г. нараства с 8% спрямо предходната година, достигайки 228 138 тона, в т.ч.: 109 669 тона червено и 118 469 тона - бяло. Производството на червено месо е с 5,2% над нивото от 2017 г., в резултат от ръст на добива в кланиците с 11%, докато този в стопанствата намалява с 15,6%. Добитото количество бяло месо бележи ръст от 10,8% на годишна база, поради увеличение на промишленото производство с 12,1%, при същевременен спад на добива в стопанствата с 35,7%.

 

Производство на месо през периода 2014 - 2018 г., тона

Млечна промишленост

 

Договорни отношения в сектора на млякото

 

Договорните отношения в сектора на млякото, условията и реда за признаване на организации на производители, техни асоциации и междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти, се уреждат с Наредба № 1 от 28.01.2015 г. Прилагането на режима цели осигуряване на условия за устойчиво развитие на производството на сурово мляко от всички видове, подобряване на възможностите на млекопроизводителите за договаряне с изкупвачите и по-справедливо разпределение на добавената стойност по веригата на доставките. Нормативната уредба позволява на организациите на млекопроизводители или на техните асоциации да договарят съвместно с даден изкупвач на сурово мляко условията на договорите, включително цената, за част или за цялото количество сурово мляко на своите членове.

 

България пази уникална тайна за забавяне на стареенето

  • Преди повече от 13 века племената, които са дошли по тези земи са открили чудодеен лек срещу остаряването. Рецептата за здраве и дълголетие се е предавала от поколение на поколение – приготвянето на кисело мляко
  • Първо руският микробиолог, нобелов лауреат Иля Мечников извършва задълбочено изследване на влиянието на българското кисело мляко върху човешкия организъм в института Луи Пастьор в Париж. Той открива, че стареенето започва от действието на вредни бактерии в червата, които произвеждат токсични вещества и причиняват атеросклероза. Но една от лактобацилните бактерии в българското кисело мляко ги атакува и неутрализира. По този начин Мечников обяснява дълголетието сред българите, които ядат ежедневно кисело мляко
  • Българският учен Стамен Григоров открива през 1905г., че вкиселяването на българското кисело мляко се дължи на пръчковидни и сферични бактерии
  • Година по-късно немският учен Lafar потвърждава откритието и през 1908г. Loersen и Coen откриват Lacto bacterium Bulgaricum - Българската млечна бактерия

България е известна с региони със специфичен микроклимат, подходящ за развитие в симбиоза на автентичните щамове на Lactobacillus Bulgaricus и на Streptococcus thermophilus, благодарение на които се получава уникален млечнокисел продукт.

 

Винопроизводство


Количество произведено вино и гроздова мъст от предприятията за винопроизводство, реколта `2018